When Worlds Collide

Подготовката за Армагедон започва рано през 1997, когато Майкъл Бей търси помощта на илюстратора Роби Консинг и дизайнера на продукцията Майкъл Уайт, с когото е работил преди в The Rock. Режисьорът си спомня, „Всичко трябваше да се измисли: модерни космически совалки, скафандри, стнацията Мир, самия астероид. Продукцията зависеше от това дали НАСА ще ни окаже пълно съдействие. Знаехме, че без тях сме за никъде.“ Участието на продуцента Джери Брукхаймър спечелва доверието на НАСА. „Изпратихме им сценария много рано. Ако НАСА каже „да“, трябва да се обърнем към ВВС и Министерството на Отбраната. Бях в добри отношения с МО покрай Top Gun и това помогна. Въпреки че не ни помогнаха за Crimson Tide, не мисля че са били разочаровани, защото представихме Флота много професионално. Те това искат.“, спомня си Брукхаймър. След малки промени по сценария, за постигане на по-голяма точност, вратите на съоръженията на НАСА в космическия център Кенеди във Флорида и космическия център Джонсън в Тексас са широко отворени за продукцията.

За Armageddon се завръща основния продуцентски екип от The Rock, ръководен от Джон Шоурцман – отговорния оператор и дългогодишен приятел на Майкъл Бей. Анализирайки отношенията си с Джон, Майкъл казва, „Джон знае какво харесвам и може да го понесе като му кажа, ‘Осветлението не струва, да пробваме нещо друго.'“ Режисьора има предвид една нощна сцена с актьора Били Бон Торнтън. Бей казва, „Доскуча ми светлината която използвахме, Боб беше уморен и аз казах ‘Хайде да направим нещо различно’. Тогава Джон ми отвърна ‘Какво искаш да направим?’, а аз казах ‘Амии.. не знам, Джон.’ Другите хора от екипа започнаха да се отдалечават, като че ли всеки момент щяхме да се сбием. Това просто е нашия начин на работа. Аз вярвам на неговата преценка, а той вярва на моя усет за разполагане на камерите и как нещата ще бъдат монтирани.“ Въпросната ситуацията „беше класическа“, смее се Шоурцман. „Всеки две седмици се намираше нещо, за което да спорим и никога не беше лично и най-добрата част беше че винаги излизаше нещо хубаво и продуктивно. Тези неща пречистват атмосферата и Майкъл не е злопаметен режисьор. Ако направиш нещо, което не му харесва, ще ти каже и ще продължи напред.“

След успеха си с The Rock, Шоурцман засне Conspiracy Theory, екшън-трилър, режисиран от Ричард Донър. Съдействието на НАСА веднага преобразява визуалната експозиция на Armageddon, но опита на оператора с анаморфичния филмов формат, повлиява на филма във всеки аспект. Въпреки ентусиазма на Бей и Шоурцман за Super 35 (широкоекранен филмов формат, който използва цялата ширина на 35 мм лента, включително и зоната окупирана от оптичния саундтрак) по време на снимките на The Rock, окончателните ленти не ги задоволяват. Шоурцман си спомня, „Разбрах, че Super 35 не е просто процес, който дава повече зърнест ефект, но също така и го увеличава, заради увеличението при прожекция. Анаморфния процес е много по-добър, ако харесваш това което си снимал всеки ден, ще ти хареса и финалния принт. По-големият негатив дава повече сенки и детайли, и когато снимахме така, всъщност използвахме по-малко светлина. В Super 35, всеки дим или други атмосферни явления ще разруши картината когато се пусне в киното. Ако гледате астероидната ни сцена, щяхте да си кажете ‘Тези скали са направени от пластмаса’. Знаех, че снимките на тази сцена ще включват много отломки във въздуха, което ще намали яснотата между актьорите, камерата и сцената. Ако бяхме снимали на Super 35, до премиерата щяхме да сме загубили долната и горната част на картината и да остане само средната. Обсъждайки тези неща с Майкъл, предложих да имаме контрол над картината, колкото се може повече. След като видя детайлноста и цветовете, Майкъл се влюби във формата.“ Майкъл споделя, „Имам толкова повече резолюция в анаморфния формат.“

/клик за пълен размер/

Джон Шоурцман казва, че представата на Бей за близък фокус е доста екстремна. „Той иска да каже, че не може да вземе 75 милиметров анаморфичен обектив и да го фокусира на 28 сантиметра. Той си мисли че 17.5 мм Primo е ‘нормален обектив’. В The Rock, когато Ед Харис произнася своята реч, камерата беше буквално на 28 сантиметра от лицето му. Някои оператори намират 180 милиметровия анаморфичен обектив на два метра разстояние достатъчно близо, но не и Майкъл.“ Шоурцман признава, че неговата любима камера е Panavision Platinum, защото окуляра дава възможно най-яркия образ. Много режисьори не обичат да използват анаморфни обективи, защото дават доста отблясъци. „Някои мразят отблясъци, а други ги харесват“, казва Шоурцман. „Аз май спадам към стила на Жан де Бонт. Намирам отблясъците за красиви и интересни в зависимост от светлината от която идват.“ Бей се съгласява, „Отблясъците са много готини, че чак ги добавяхме в някои от визуалните ефекти накрая, като например когато совалката прелети покрай камерата.“

Космически кадри

Преди започване на снимките по филма, Шоурцман отива да заснеме истинско изтрелване на совалка през деня в космическия център Кенеди във Флорида. През април 1997, той взима със себе си екипа си и 13 камери. Това е доста сложно, но и НАСА го затрудняват повече. „След като напълнят резервоарите на совалката, има 24-часов период, през който никой не се допуска на около 6.5 километра от площадката за изтрелване. Искахме да заложим камери на 45 метра от рампата и трябваше да намерим начин да ги задействаме, да стоят два дни в жегата и влажноста на Флорида и перфектно да си свършат работата.“ На екипа е забранено да използва своята система за активация на камерите, за да няма интерференции с електрониката на НАСА и специален код е въведен в компютъра за изстрелване, който да задейства камерите 45 секунди преди запалването на основния двигател. „Това беше лесно“, спомня си оператора. „Трудното беше да обясним на Panavision (производителя на кино-камери) че смятаме да оставим камерите им, включително скъпите Panastar II, които снимат със 120 кадъра в секунда, по средата на това блато за два дни.“ Две 65 милиметрови батерии са свързани, за да осигурят 48-часов работен период на всяка камера, до всеки обектив е сложена 25-ватова крушка, която да изпарява появил се кондез в лещите, и накрая са построени бункери за всяка камера. „Всичко мина перфектно. Получиха се страхотни кадри“, казва Шоурцман.

В последствие, Бей получава спонтанно вдъхновение и изпраща Джон обратно във Флорида шест седмици по-късно. По думи на режисьора, бил в банята в център на НАСА, погледнал нагоре и видял плакат на совалка, която излита през нощта. Завладян от картината, Бей променя сценария и включва нощно изстрелване. Заснемането на нощното изстрелване се оказало предизвикателство, заради осветяването на совалката, но оператора казва, че Eyemo камерата, екипирана с 40 милиметров обектив, поставена на около 4 мили от рампата, е заснела „геройски“ кадри.

На скалата

Следващата стъпка на екипа е да посетят Вашингтон, Ню Йорк и Тексас за да заснемат „емоционалния“ материал, който ще се използва във филма. След това заминават за Бадлендс, Южна Дакота, където ще бъдат снимките на повърхноста на астероида. „Както става обикновено, в първата ни вечер в Бадлендс, започнахме с най-трудното. Трябваше да осветим място от 8 квадратни километра. Имахме повече камиони отколкото някога съм виждал на едно място.“, казва Бей. Тази част от снимите има също своите предизвикателства. 11 километра кабел бил опънат за да захранва гигантските прожектори. Бил прокаран път, по който да се движи екипа, и специални платформи били построени за монтирането на камерите. Бей си спомня, „Бяхме направили невероятно място на катастрофата на совалката. Носехме самолетни части от Аризона и снимките през първата вечер бяха панорамни, но нищо не работеше. Вентилаторите тръгваха и спираха, машината за дим гореше бушони, всичко се разпадна още преди да сме вечеряли. Върнахме се за да се опитаме да заснемем далечния план. Бяхме толкова далеч, че актьорите приличаха на малки точки. Бен Афлек първи се появи от развалините, но като слезна, започна да се оглежда и да търси нещо по земята. Обадих му се по радиото, но той не ме чуваше, защото то беше дало на късо. По-късно се оказа, че е търсил парче скала за да счупи стъклото на шлема си, защото не е можел да диша. Трябваше да разгадаем всичките неща по скафандрите преди Брус Уилис да дойде. Преди това, другите актьори бяха като морски свинчета.“

Обратно в НАСА

Екипа на Armageddon пристига в космическия център Кенеди, готови за използват съоръженията. Бей си спомня, „Както в НАСА казват, това е света на големите играчки. Единственото нещо, което не можахме да използваме е „Кометата за повръщане“ – учебен самолет за постигане на нулева гравитация. Казаха ни, че ще струва $60 милиона да модифицират самолета за цивилни. Дори и с нашия бюджет, това нямаше начин да стане.“ Шоурцман си пропомня, „Имаше и много места, на които не ни пусхана да влезем, например залата където държат горивото за ракетите. Цялото ни осветително оборудване трябваще да бъде одобрено от НАСА. Използвах главно тяхното осветление, защото искахме всичко да е истинско. Момчетата от НАСА бяха много любопитни за осветителните тела, които използвах и на няколко пъти ме питаха откъде могат да си купят такива.“ Но светлината е само част от снимките в центъра. Бей добавя, „Докато снимахме в хангара, където се намира совалката с огромните си бустери, използвахме Technocrane, взет от Panavision Remote Ssytems, за специфични сцени където Брус Уилис се разхожда около крилото на совалката. И това беше истинска совалка. Човека, отговорен за хангара ми каза: ‘Рискувам си работата. Не можете да пипате струващото 6 милиона долара парче от кевлар, което покрива крилото. Парчето беше около метър и 20 и струваше $6 милиона. И така снимахме Брус, и кранът поднесе камерата на 10 сантиметра от крилото. По-късно в графика, снимахме в една историческа къща в Ел Ей и ни казаха: ‘Само внимавайте с пода’, а ние им казахме ‘Вижте, снимахме около няколко милиарден космически кораб, така че ще се оправим и тук’. Разрешиха ни да снимаме на рампата, по която астронавтите влизат в совалката преди изстрелване. Не беше в сценария. Предложиха ни и имахме само две минути. Брус се приближи и ми каза: ‘Майк, снимаш ли.. както си стоя ще побягна и ще скоча вътре в совалката’. За съжаление НАСА бяха поставили двама техници на люка.“ Бей казва, че докато са снимали в НАСА, от ВВС са им позволили да използват оборудване и съоръжения за над 19 милиарда долара.

„Ямата на Отчаянието“

Освен в Бадлендс, части от снимките върху астероида са били направени върху миниатьори, а останалата част на Сцена 2 в студията на Уолт Дисни в Бърбанк, Калифорния. Трудните снимки на тази сцена й спечелват името „Ямата на Отчаянието“. Актьорите трябвало да прекарат целите снимки в скафандрите. „Шлемовете ни струваха $250 000, оборудвахме ги с радио-връзка и система за вентилация за да предотвратим замъгляне. Повечето елементи бяха изработени от компанията, която прави скафандрите за НАСА. Към шлемовете е добавена и мини-лампа. „Знаех, че Майкъл ще иска синя светлина в шлема. Експериментирах с 18-ватова крушка, захранвана от 12-волтова батерия. Направиха ни 50 такива и светеха страхотно. Скафандрите бяха нужни и за оцеляване. Момчетата от екипа по специални ефекти заливаха актьорите с дим, лед и какво ли още не. Понякога 10 човека управляваха огромните вентилатори, които хвърляха космически боклук върху актьорите.“

Мисията Изпълнена

След края на снимките в Дисни, Бей и екипа му по монтажа, с лидера им Марк Голдблат, отиват в комплекса на Джери Брукхаймър в Санта Моника. За монтажа използват системата на Digital Editing Solutions (DES) и системата за монтиране Avid Film Composer. Процеса, който използват в DES, позволява директен трансфер от филм към дигитален носител и дава много висококачествена картина и продуцира 9-гигабайтови Avid файлове със съотвените логове. DES създават и копие върху касета или друг нужен носител, и дори записва дневните кадри на CD-ROM.

Дълго след като основните снимки са приключили, Бей продължава да снима. След като показва 50 минути от филма в Кан през май, режисьора заснема екстра сцени във френския град Сан Мишел, после отива в Инстанбул и Тадж Махал. Допълнителни сцени в Шанхай са заснети от Януш Камински.

„Нивото на детайлите във филми като този е много високо. Никога повече няма да направя космически филм, но тук има и някои емоционални и драматични моменти. Армагедон е комбинация от много елементи – визуални, драматични и физически и според мен работи.“, казва Бей. Въпреки изпитанията по време на снимките, Шуорцман признава че му е било по-лесно отколкото в The Rock. Той си спомня, „Там прекарахме 6 седмици на Алкатраз, което беше брутално. Така и не успяхме да се съвземем. В Армагедон знаехме какво темпо да си наложим. Не бях повече уморен през третата седмица, отколкото бях през първата. Този филм е уникален, защото знаехме как трябва да изглежда, но откривахме и нови неща по пътя. Това може да е трудно за асистент-режисьорите, но пък прави от теб перфектен кинаджия.“

Advertisements

~ от sector24 на април 18, 2008.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: