Screenplays, writers, producers – Part I

Един приятел продуцент някога ми каза, че за да пробиеш в Холивуд ти трябват: 33% талант, 33% връзки, 33% късмет и 1% други обстоятелства. Има много НЕ-талантливи хора, и там и в България, които продължават да работят само защото имам повече късмет или добри познанства, и обратното – има хора, които са много креативни и талантливи, но просто нямат връзки и късмет за да покажат на какво са способни. Работата на сценариста е отговорна, нека не се заблуждаваме. Родния пазар не предлага кой знае какво под формата на така наречения scripted content – шоу / тв предаване, което се развива по сценарий. Може би в началото е интересно, но след първия сезон, вече започва да става сиво. А и сред толкова телевизии в България, така и никой не се нае да направи един качествен сериал, по оригинален сценарий, различен от тежка драма за още по-тежко време. Истината е, че няма креативни сценаристи. Не знам изобщо какво се учи тези дни в НАТФИЗ, но явно не е кой знае какво. И изобщо има ли специалност, която да се фокусира в тази област. Нека не бъркаме нещата, писане на сценарии за „Господари на Ефира“, „Шоуто на Слави“ и другите подобни предавания е съвсем различно от това да напишеш комедия, трилър или драматичен тв / филмов сценарий. Ето как тези неща се случват в Холивуд.

1) Кандидат-сценаристът подготвя 3-5 идеи, не повече от страница всяка, с начало, среда и край. Миналата година, сценарист на свободна практика предложил на продуцент на известен в момента тв сериал, много хубава идея за епизод. Но не бил развил идеята до край. Липсвали най-интересните части, имало проблем, но не и решение. Той разчитал, че екипа от сценаристи ще измислят това вместо него. Един от тях му казал, „Всичко това е много интересно, но точките от сюжета които не си измислил, нас ни интересуват най-много.“ Съвет: Не е нужно да имате изцяло готов сценарий. Една завършена история е достатъчна.

2) Прави се проучване. Проучва се материята, за която се пише. Дори и това да не е най-силната област на кандидат-сценариста, има толкова много източници, от където да се информира. Мислите ли, че Стивън Съмърс е бил експерт по египетска митология и затова е написал Мумията (The Mummy), или Дейвид Маркони е спец по национална сигурност и е написал Обществен Враг (Enemy of the State)?!

3) Не е хубаво да се предлага нещо, което не може да се продуцира. По-добре да се направи нещо по силите на екипа, отколкото да се хвърлят напразни усилия в разработка на идеи, които не могат да бъдат осъществени.

В България се правят грандиозни, скъпи сцени, на които излизат неграмотни и неподготвени водещи, със заучени шеги и стеснителност и скованост присъщи само на Пинокио. Опитвам се да кажа, че се инвестират пари в сцени, оборудване, декори, светлини – но „идеята“ никаква я няма. За да се направи добър сериал не са нужни милиони. Не е нужно и всеки епизод да струва по 1.2 милиона долара, каквато е текущата средна сума за продуциране на 44 минути телевизионно време в Америка. Неотдавна бТВ обявиха конкурс за сценаристи. Бяха дадени две ситуации, за които кандидатът трябваше да напише диалог между героите. Явно търсят хора, владеещи добре български език. Но това не гарантира че идеята е сполучлива. В САЩ когато студио / тв мрежа имат желание да продуцират сериал, те търсят идеи, защото там работят хора които разбират от бизнес, маркетинг, дистрибуция, но не и творчески личности. И така, няколко сценаристи могат да предложат различни идеи от дадения жанр и този които успее да грабне студиото със своята оригиналност и хъс, ще спечели проекта. Тук нещата продължават да се правят без да се мисли. Толкова хора специализираха в чужбина, как никой не се изправи и да заяви че процеса ни е грешен. Търсим компания да продуцира, а нямаме идея, искам този и този да са в главните роли, но нямаме сценарий. Един експеримент не би бил толкова скъп – просто да вземем поне веднъж да направим нещата такива, каквито ги правят навън. Може пък и да се изненадаме от резултата.

В едно типично американско шоу, процеса на писане на различните сценарни драфтове (чернови) е следния:

Сценаристът написва своя ПЪРВИ ДРАФТ, който се обсъжда, редактира и преработва и се оформя в ДРАФТ НА СЦЕНАРИСТА. Драфтът на сценариста от своя страна се преработва, пренаписва и се формира вече ПРЕРАБОТЕН ДРАФТ. Преработеният драфт отново се обсъжда, редактира и се завежда като ФИНАЛЕН ДРАФТ преди да премине към пре-продукция, където се правят още промени, и този драфт се принтира на СИНИ СТРАНИЦИ. Промените по сценария от този момент нататък, се принтират на РОЗОВИ СТРАНИЦИ. Ако има още забележки от продуцентите или студиото на този етап, промените и вече окончателния сценарий се принтира на ЖЪЛТИ СТРАНИЦИ.

Например, ето етапите и времето, за които е написан един епизод на популярен в момента тв сериал:

Финален Драфт – 21 януари, 2008
Сини Страници – 4 февруари, 2008
Розови Страници – 27 февруари, 2008
Жълти Страници – 5 март, 2008

А ето как изглежда типичен сценарий за тв епизод. Това са първите две страници от пилотния епизод на Big Shots (Warner Bros. Entertainment) – Big Shots Pilot Script

Днес започвам поредица, в която ще опиша някои интересни неща, за това как протичат нещата зад кулисите на един американски сериал, и главно на ниво сценаристи / продуценти. Ще се радвам ако някой прочете и се замисли и най-вече започне да твори.

Създаваме си един измислен герой – Джон, и ще проследим неговото развитие от най-ниската до най-високата позиция в сценарния екип. „Staff writer“ – или „щатен сценарист“ е възможно най-ниската позиция, на която някой може да бъде нает. Като щатен сценарист, Джон няма да получава екранен кредит за историите които пише, освен ако компанията не договори условия с WGA (Гилдията на Американските Сценаристи). Джон е нает на работа със седмичен договор, които може да бъде за 6, 10, 20 или 40 седмици. На тази позиция, Джон няма да получава допълнително заплащане за сценариите си, въпреки че всички сценаристи над него получават допълнителен процент за написаните от тях истории, освен заплатите си.

В петък, Джон ще бъде повишен в Story Editor (сценарен редактор) – сценарист, изпълняващ допълнителни функции.

Джоел Сърнау (24) споделя как е получил първата си работа. „Пробива ми в индустрията дойде когато Стивън Бочко ме взе за щатен сценарист в сериала му Bay City Blues. Моя агент беше изпратил на Бочко мои стар сценарий. Той го харесал и ми се обади да се видим. На този етап се обвинявах, че не изглеждам като сценарист и си купих очила с рамки от черупка на костенурка. Носих ги на срещата, получих работата… и носих загубените очила през следващите шест месеца.“

Screenplays, writers, producers – Part II
Screenplays, writers, producers – Part III
Screenplays, writers, producers – Part IV

Advertisements

~ от sector24 на април 21, 2008.

Един коментар to “Screenplays, writers, producers – Part I”

  1. Можеш ли да препоръчаш някои заглавия на книги, от които наистина се учи как се оформя сценарий за ТВ шоу

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: